100-годишнината от рождението на Георги Парцалев стана повод да си спомним за великия актьор.Георги Тошев е човекът, който пише биографична книга за него – „Хамлет от град Левски“.
Преди пет години, когато започвах работа върху книгата и дадох едно интервю по радиото, бях потърсен от историка Цацов, когото не познавах. Той дойде в телевизията с едно куфарче – от онези, каквито баща ми имаше навремето. Наричахме ги „дипломатически черни куфарчета“. Отвори го и каза: „Господин Тошев, ако това ви върши работа?“
Много се учудих, защото вътре беше пълно със снимки, части от паспорта на Парцалев, както и много интересни, макар и фрагментарни документи. Аз вече бях започнал работа по книгата, но за мен това беше ново начало, разказа Тошев по България он ер.
Дневникът разкривал нюанси от отношенията му с близки хора – Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, актриси, които не само споделяли сцената с него, но били и негови истински приятелки.
Особено Стоянка Мутафова, която самата твърдеше, че не е имала по-близък приятел. Двамата се разбирали без куртоазия – разбирали се, защото са имали нужда един от друг. Всички свидетелства обаче – на негова близка братовчедка, която наскоро почина, и на всички хора, които са работили с него – говорят за един истински гражданин. Прекарах няколко дни в град Левски, докато работех по книгата и филма. Казват, че е бил тъжен човек.
Близки около него хора говорят за човек, който често бил самотен, макар и обграден от обичта на публиката. Актьорът си отива рано – само на 64 години, а Тошев споделя, че получава признание твърде късно.
Едва малко преди смъртта му е присъдено званието „народен артист“, а през целия си живот не получава нито една театрална или филмова награда в България. Единственият му отличен филм – „Сиромашко лято“ – печели приз в чужбина.
