Светът се сбогува с футболист, но думите му остават… и тревожат.
„Ако четеш това, значи нещо не е наред“
В тъмно чекмедже, скрито зад семейни снимки, съпругата на Диого Жота открива тетрадка. Обикновен тефтер, със захабена корица. Но написаното вътре разтърсва всички:
„Понякога се чувствам, че тялото ми е тук, но душата ми – не. Не мога да спя. Не мога да дишам. Само те ме държат – София и децата. Но колко още?“
Записката е датирана само два дни преди трагедията.
Психическо напрежение или предчувствие
В следващите страници от дневника, футболистът говори за нещо, което го „дърпа надолу“:
„Има дни, в които излизам на терена и се усмихвам. А отвътре – викам. Не знам дали някой чува този вик. Но аз го чувам всяка нощ.“
„Футболът ми даде всичко. Но и ми взе всичко. Никога не съм бил по-сам.“
Семейството мълчи. Клубът отказва коментар.
След изтичането на информация за дневника, от Ливърпул не последва официално изявление. Само кратка фраза:
„Молим за уважение към личното пространство на близките.“
Мълчанието само засили спекулациите:
- Знаел ли е някой за вътрешната борба на Жота
- Опитвал ли се е да потърси помощ
- Или е бил на ръба отдавна
Три неизпратени писма – и едно неотворено съобщение
Сред последните страници има три писма – без адресати, без подписи. В едно от тях пише:
„Обичам те, въпреки всичко. Ако си мислиш, че си ме загубила, знай – винаги съм бил до теб.“
Смята се, че е било насочено към съпругата му, София.
Също така, на телефона на Жота е открито гласово съобщение, записано но неизпратено – неговият глас трепери, а думите са неясни, сякаш плаче.
Феновете: „Не искаме само минута мълчание – искаме отговори“
В социалните мрежи започна движение с хаштаг
#СлушайтеФутболистите
Хиляди фенове призовават клубовете да започнат сериозни разговори за психичното здраве на играчите.
„Те са хора, не роботи. Когато един воин пада, не затваряйте очи. Прочетете думите му – и се замислете.“
Последната му записка
„Ако четеш това, значи нещо не е наред. Не плачи. Обичай. Живей. Защото не всички имаме втори шанс.“
