Стефан Митров е сред популярните български изпълнители. Зад гърба си има десетки песни като „Ще ти говоря за любов“, „Нашата есен“, „Сънувай“, „Нещо повече от любов“, които са се превърнали в негова визитна картичка.
Бил е хорист в детския състав на „Бодра смяна“. След завършване на гимназия, постъпва в Естрадния отдел на Консерваторията, специалност „Пеене“ в класа на Ангел Заберски. Зад гърба си има над 7000 концертни участия. Музикалните му изпълнения са на български, руски, английски и италиански език. Често гастролира в чужбина, където радва българската общност. Стефан Митров посрещна рожден ден на 16 юни в Нидерландия, където живее от няколко години.
– Какво си пожелавате навръх рождения си ден?
– Пожелавам си здраве, какво друго може да си пожелае човек?! Здраве и дни пред себе си, за да реализира проектите си, мечтите си. Пожелах си хората да се влюбват в песните ми, а те да ги правят щастливи. Нека има повече удовлетворени от живота хора с усмивки на лицата. Ще ми се всички около мен да са здрави, да няма болни, нито болести.
– С какво се занимавате в момента? Как минават дните ви в Нидерландия?
– С музика, на мен пеенето ми е в сърцето. При мен се промениха доста неща, слава Богу, за добро. Годината е благодатна. Много мои колеги честват годишнини, празнуват юбилеи. За мен 2025 г. също е юбилейна, защото през 1995 г. записах първата си авторска песен, която Димитър Гетов написа за мен – „Така дойдох, така ще си отида“. Представих я на фестивала „Златният Орфей“, на едно от последните му издания. Поради тази причина съм подготвил концерти в по-големите градове на България. Започвам през есента със София и Варна. Пролетта на 2026-а ще гастролирам и в други градове на страната. Тече сериозна подготовка и има работа до безкрай. Билетите са в продажба. Стартът е на 11 ноември в НДК.
Щастлив съм, защото има голям интерес към творчеството ми. Работя и върху няколко нови песни. Публиката ще чуе мои музикални проекти, които досега не са били в ефир. Мой специален гост ще е Вида Пиронкова, която ще седне на пианото. Двамата работим много добре. Ще има и голям бенд на живо. В Нидерландия продължавам да се занимавам с музика. Чувствам се добре, защото не се притеснявам да си оставя колата отключена и къщата отворена. Засега не мисля да се връщам, но човек никога не бива да се зарича, защото не знае какво го чака зад ъгъла. Заминах, защото не ми харесва политическата обстановка в България, информационната среда, начинът, по който се поднасят новините, целият този ненужен стрес, който се изсипва върху нас. Иначе си обичам родината, мила ми е. Тъжно ми е обаче за случващото се у нас. Затова реших, че трябва сам да си създам душевен комфорт и заминах. Изобщо не съжалявам. От Амстердам до София са под 3 часа полет. Подгони ли ме носталгията, ще дойда.
– Кой е най-хубавият и съответно най-лошият момент в живота ви?
– Хубавите моменти са много. Най-лошият момент в живота ми досега, е когато през 2007 г. изгубих майка ми. Отиде си твърде млада. Това е болка, която не се забравя с времето, а остава някъде в душите ни. Господ реши много рано да ни раздели, незнайно защо. В трудни моменти, а и не само, се уповавам на Господ, защото той е нашият създател. Сигурен съм, че има и друг живот, където всички отиваме след края на дните ни. Вярвам, че има ангели, които ни пазят и помагат тук, на Земята.
– На каква възраст започнахте работа и какво си купихте с първата заработена от вас заплата?
– Първото ми работно място беше в нощния бар на хотел „Родина“. Годината беше 1989-а. Явих се на прослушване за категория за естраден изпълнител. Когато ми я дадоха, имах право да работя и се възползвах от този шанс на съдбата. Така започнах работа още като ученик. Бях едва на 17 години. В продължение на 3 месеца работех с легендарния Емил Димитров, който беше гост-звезда. Получавах 18 лева на вечер, което беше космически хонорар за млад изпълнител. Месечната ми заплата беше три пъти по-голяма от тази на майка ми. Не ми беше лесно обаче. Прибирах се между 2 и 3 през нощта. В 7 ч. сутринта ставах за училище. Гордея се с това, защото така сбъднах голямата си мечта – да пея. До 1988-а работех по заведения и вариетета.
– Имали ли сте случки с мутри по времето, в което те царуваха по заведенията?
– Имал съм нали те въртяха заведенията. Познавах и почти всички „авторитети“ от онези години, не са ме закачали, защото не е имало повод. Чували с пари не съм прибирал. Просто съм получавал по-тлъсти хонорари понякога. Канеха ме, защото харесваха песните ми.
– Как виждате себе си след 5 години?
– Нямам стратегия. Дано съм богат душевно и да се радвам на живота. Вече съм на 52 години, зряла възраст, гледам на нещата през призмата на спокойствието. Радват ме малките неща – хубавото приятелство, дребните жестове на внимание, приятните разговори, грижовността сред хората. Големите неща са преходни – слава, богатство, всичко идва и заминава. Човек трябва да е щастлив и в мир и хармония със себе си. Другото са просто приказки.
– Вярвате ли в любовта, или сте от хората, които смятат, че тя съществува само в изкуството?
– Сърцето ми винаги е било отворено за любовта. Щастлив човек съм, защото много пъти съм бил влюбен. Има хора, които не са срещали любовта, което е жалко. Поне веднъж в живота си човек трябва да бъде обичан и да обича.
– Кои са хората до бас на които държите най-много?
– Моите близки, защото те никога няма да ме подведат и ще бъдат до последно с мен, каквото и да ми се случва. Има хора, на които безусловно вярвам и разчитам. Е, някои просто преминаха през живота ми. Така е при всички. за съжаление, в шоубизнеса на България човек не може да не се сблъска с колегиална завист. Всеки гледа в паницата на другия, ако може да навреди, ще го направи, въпреки че нищо не печели от това. Не ги разбирам…
– Как гледате на световните конспирации? Вярвате ли в съществуването на нов световен ред, биолаборатории, пръскания от самолети, премоделиране на годишните сезони?
-Тези неща са притеснителни, без значение дали съществуват или само се говори за тях. Както е известно, аз смених местоживеенето си, за да се чувствам спокойно. Вече 7 години съм в Нидерландия, макар че почти всеки месец пътувам до родината си заради ангажименти. Гледам на изброените от вас неща с погледа, който Западна Европа има върху тях. Особено на случващото се в Украйна. Не мога обаче да вземе отношение кой е прав и кой е крив в случая, защото не съм добре с фактите, нито съм политик. Ужасно е случващото се там, то промени живота на хората и в другите държави. Нещата не вървят добре, най- жалкото е, че невинни хора умират всеки ден за една или друга кауза. Здравомислещите хора трябва да се молят за край на конфликта.
Вирусите не ме притесняват макар че доста хора са убедени в изкуственото им създаване. За моделирането на времето – пак не се наемам да коментирам. Ако някой прави нещо, за да трови хората, трябва да си поеме вината. Не просто да се говори за него. Човеците обаче няма как да се преборят със злото.
