Конфликтът поставя на изпитание дипломатическата роля, която Пекин се стреми да играе в региона
Китай иска да се позиционира като посредник в евентуален мирен процес между Израел и Иран, но тази нова война, която започна в петък, демонстрира преди всичко пропастта между китайските амбиции в Близкия изток и възможностите му за действие.
Китай между амбиции и реалност в Близкия изток
Мълчанието на Пекин говори много за неудобството, което китайските власти изпитват от започналата в петък, 13 юни, война между Израел. Китайският президент Си Цзинпин изчака четири дни, за да коментира този горещ въпрос, като във вторник призова „всички страни да работят за възможно най-бързо намаляване на напрежението“. „Противопоставяме се на всички действия, насочени срещу суверенитета […] на други страни“, изтъкна Си и без да даде повече подробности предложи да „играе конструктивна роля дипломатически”.
Твърде слабо е да се каже, че тази нова война, която допълнително разпалва напрежението в Близкия изток, създава истинско главоболие за Пекин. В момент, когато страната иска да се представи на международната сцена като суперсила с дипломатическо влияние и способност да предложи алтернатива на Съединените щати, този конфликт показва нагледно границите на нейните амбиции.
Геополитическият капан на петрола
Преди всичко Пекин споделя икономическа близост с Техеран, дори само заради петрола, а Китай е най-големият вносител на ирански петрол. „Засега въздействието на войната остава ограничено за Китай, защото цените все още не са се повишили твърде много, но ако например Ормузкият проток (между Оманския залив и Арабския залив, през който тече по-голямата част от петрола към Азия) бъде затворен, нещата коренно ще се променят“, посочва Андреа Гизели, специалист по международните отношения на Китай в Университета в Ексетър и директор на изследванията в проекта ChinaMed в Университета в Торино.
Стратегическо партньорство, но не и съюз
През 2021 г. Китай и Иран подписаха и 25-годишно споразумение за партньорство, което, наред с други неща, потвърди влизането на Иран в прословутата гигантска инвестиционна програма на Китай „Един пояс, един път“. Пекин разчита на близостта си с Иран, за да разшири влиянието си в Близкия изток и то не само икономически. Режимът в Техеран „се противопоставя на северноамериканската хегемония в региона и света, което съвпада с един от дипломатическите приоритети на Китай“, подчертава Андреа Гизели. Чрез Техеран Пекин иска да покаже, че е възможен друг модел на страни като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, които все повече се насочват към Вашингтон.
Иран представлява своеобразна врата за Пекин към региона. „Един от сегашните дипломатически приоритети на Китай е да има по-добри отношения с всички страни от Персийския залив и крахът на иранския режим би бил много сериозен удар за него в това отношение“, казва Марк Лантен, специалист по Китай в Арктическия университет на Норвегия. И допълва:”Всъщност, евентуалното падане на властта в Техеран „би поставило под въпрос относителния регионален баланс, за чието установяване е допринесъл Китай”.
Пекин в търсене на роля на медиатор
Благодарение именно на Пекин Иран и Саудитска Арабия подписаха споразумение за нормализиране на отношенията през 2023 г. Съществува обаче голям риск това споразумение да се разпадне заради сегашната война. Всичко това показва, че Китай има голям интерес иранското правителство да оцелее в тази война. Си Цзинпин не скри недоволството си от Израел в изказването си във вторник: „Ние се противопоставяме на всяко действие, което подкопава суверенитета, сигурността и териториалната цялост на други страни“, заяви китайският президент, в едва завоалиран намек за въздушните удари, които Израел извършва в Иран от петък насам.
Отвъд думите обаче, какво би могъл да направи Си Цзинпин? „В момента иранските власти се оглеждат и се чудят къде са приятелите им, докато историческият съюзник на Иран, Русия, взе решение да затвори консулството си в Техеран. Иран не се нуждае от комюникета или декларации, а от конкретна помощ, като например противовъздушни системи или изтребители“, обобщава Андреа Гизели.
Дипломация вместо оръжия
Не може и да става дума китайският приятел на Техеран да доставя оръжия на Иран, категорични са анализатори, цитирани от France 24. „Иран е партньор на Китай, а не съюзник. Тоест, Пекин няма желание да бъде въвлечен в конфликтите, в които е замесен Техеран“, обобщава Андреа Гизели.
Още повече, че Доналд Тръмп възприема все по-войнствен тон спрямо Иран. В този контекст, изпращането на оръжия на Техеран рискува да въвлече Китай в непряк конфликт със Съединените щати и то в момент, когато Пекин се опитва да успокои нещата с Вашингтон. Остава конструктивната роля на дипломатическия фронт, която Си Цзинпин спомена. И вероятно Китай иска да играе ролята на посредник в евентуални мирни преговори. За да успее и да подобри имиджа си на медиатор в мирния процес, Пекин ще трябва този път да убеди Израел. „В този случай не виждам какви лостове може да има Китай, за да окаже натиск върху Израел. Особено, след като Пекин не пропусна да разкритикува израелската военна операция в Газа“, отбелязва Марк Лантен.
Китай рискува загуба на влияние
Всеки признак на безсилие рискува да опетни имиджа на Китай в региона, а като последица – да загуби приятели или да увеличи скептично настроените. В Иран съществува и критично мнение, че Пекин се възползва от международната изолация на режима, за да получава евтин петрол и да наводни иранския пазар с китайски продукти.
