„Купих си кола. Оказа се, че е моята открадната“
Разказ от първо лице на Юън Валънтайн
Събудих се една сутрин в края на февруари и колата ми я нямаше. Просто беше изчезнала от улицата пред дома ми в Солихъл. Подадох сигнал до полицията и уведомих застрахователя. Бях бесен, но и решен – трябваше бързо да си намеря нов автомобил.
След седмици търсене, попаднах на обява. Същият модел, същата година, същият цвят. Колата изглеждаше досущ като моята. Купих я за 20 000 паунда от уважаван автосервиз. Взех я, прибрах се, но още на следващия ден започнах да усещам, че нещо не е наред.
Вътре имаше неща, които изглеждаха странно познати – колче за палатка, няколко шишарки, някои непочистени дреболии. Все едно някой беше паркирал моята стара кола на друго място и ми я върна, леко поизмита.
Но всичко си дойде на мястото, когато пуснах навигацията. Там бяха старите ми адреси. Моят, този на родителите ми, бивши маршрути – всичко. Това беше моята кола. Откраднатата.
Шокът беше сериозен. Признавам, ръцете ми трепереха. Сърцето ми биеше лудо. За миг дори се зарадвах, че съм я върнал обратно – без да знам. После ме заля и друга мисъл: колко наивен съм бил. Никой не ме е излъгал. Просто съм купил обратно собствената си кола.
Заведох автомобила в сервиз. Обадих се в полицията. Те също не повярваха веднага. Според тях това е бил един от най-добре изпълнените случаи на т.нар. „клониране“ на коли – нови документи, нов номер, променен пробег. Без тези дребни следи нямаше как да разбера.
Смятам, че и сервизът е бил измамен. Сега се надявам поне да си върна парите. Полицията работи по случая. А аз още не съм сигурен дали да се смея… или да се ядосвам.
