Лили Иванова отново омагьоса публиката – два часа музикална магия в Народния театър
Легендата на българската попмузика Лили Иванова доказа за пореден път защо е наричана гласът на България. В понеделник вечерта тя изнесе незабравим концерт в Народния театър „Иван Вазов“, изпълнен с емоции, енергия и изящество. Шоуто продължи два часа, в които 85-годишната звезда пя без прекъсване, обута в 13-сантиметрови токчета – символ не само на стил, но и на непоклатимата ѝ сила и дисциплина.
Сцената събра 800 верни фенове, които не спираха да аплодират, да скандират името ѝ и да се вълнуват с всяка нота. Сред присъстващите бяха известни актьори, музиканти, журналисти, бизнесмени и политици, а атмосферата в залата беше наситена с респект и възторг.
„Чуй душата ми, навън е нощ, светът гори…“ – с тези думи от една от най-новите ѝ песни, Лили Иванова пренесе публиката в свят на чувства и дълбока емоция. „Ние наистина чухме душата ѝ – през песента, през магията, с която произнася всяка дума“, сподели зрител пред БТА.
Концертът бе първият от същинската част на турнето ѝ за 2025 г., което ще продължи във Варна, Бургас, Пловдив, Перник, с два заключителни концерта в НДК през декември.
В репертоара си примата включи 18 песни – от вечните хитове „Щурче“, „Ветрове“ и „Детелини“, до по-нови композиции като „Два белега“, „Сълза“ и „Присъда“. Аранжиментите звучаха свежо и елегантно, благодарение на оркестъра на Националния музикален театър „Стефан Македонски“, дирижиран от Константин Добройков.
Лили Иванова представи и своя Grand LI Orchestra – съставен от изключителни музиканти като Огнян Енев, Орлин Цветанов, Иван Йорданов–Чери, Христо Михалков, Росен Ватев, LaTiDa и Ангел Дюлгеров – музикалният ѝ продуцент.
С типичното си чувство за хумор и близост до публиката, Лили заяви: „Аз досега пях. Надявам се, че ме чухте. Но следващата песен смятам да я изпеем заедно.“ И публиката я последва – изправена, пееща и танцуваща с любимата си певица.
След 10-минутен аплауз, концертът завърши с емблематичното 14-минутно изпълнение на Camino и „Присъда (Последната ми дума ще е песен)“ – както повелява традицията в последните години.
