В малката барокова църква в Гондомар, близо до Порто, „Ave Maria“ от Шуберт огласи края на погребението на Диого Жота и брат му Андре Силва. Само 13 дни по-рано същата песен звучеше в съвсем различен контекст – на сватбата на Диого и Руте, изпълнена от Александра Кинта е Кошта и Полифоничния хор „Лапа“.
В събота, докато ковчезите бяха изнасяни от храма към гробището Сао Косме, музиката отново изпълни пространството. Но този път значението ѝ се промени завинаги за Руте. Облечена в бяло, тя не откъсна очи от ковчега на съпруга си. Придържаше се за него с треперещи ръце, а когато силите ѝ я напуснаха, положи челото си върху лакираното дърво, вече мокро от сълзите ѝ.
В публикация в Instagram хоровата диригентка Кошта сподели колко тежко е било да изпълни песента повторно – този път не за живот, а за прощаване. Към нея тя добави снимка от сватбата и черно-бял портрет на двамата братя.
„Пях на един от най‑щастливите дни в живота ви. Днес запях на вашето сбогуване. Какъв свят живеем. Искрени съболезнования към цялото семейство в този момент на толкова тежка загуба“, написа тя.
Само преди две седмици, Диого и Руте – и двамата на 28 години – си обещаха любов пред близки и приятели. Това беше ден, който самият Диого нарече „най-щастливият“ в живота си.
А сега, с бяло облекло и с разбито сърце, Руте пое по последния път редом до любимия си – „човека с магически крака и радостно сърце“, както го описваха близките му.
