
xr:d:DAECjEv8cI4:5713,j:47242358440,t:23021817
Ръст в небанковото кредитиране и нови регулации за колекторските фирми
През изминалата година небанковите кредитни институции са отпуснали над 4,5 милиарда лева на домакинствата, което представлява увеличение с близо 20% спрямо 2023 г.
Сериозен ръст се наблюдава и при броя на непогасените заеми – с 30,8% повече в сравнение с предходната година. По данни на Българската народна банка (БНБ), общата сума на просрочените задължения надхвърля 475 милиона лева.
Нов регламент за колекторските фирми
Сериозна промяна настъпва в законодателството относно дейността на фирмите за събиране на вземания. За първи път законът регулира ясно тяхната работа, като променя статута им от регистрационен към лицензионен режим. Лицензиите ще се издават от БНБ, което се очаква да подобри прозрачността и да ограничи нелоялните практики.
„В сектора ще останат по-малко, но по-професионални дружества, които ще се придържат стриктно към закона“, коментира адвокат Венцислав Бенов, специалист по търговско право.
Притеснения и пробойни
Въпреки позитивната оценка от страна на Асоциацията за управление на вземанията, заместник-председателят ѝ Райна Миткова изтъква съществуването на „двойни стандарти“:
„Ако имате задължение към телеком, той може да ви посети лично. Но ако дължите на банка – не. А и в двата случая става дума за събиране на вземания.“
Проблемните бързи кредити
Един от най-сериозните проблеми остава неуреденото положение на бързите кредити, които не попадат в обхвата на новия закон. Граждани, взели такива заеми, често споделят за психически тормоз, закани и посещения по домовете, включително в извънработно време и през уикендите.
„Случвало се е да идват в събота вечер, към 8–9 часа. Заплахи, звънене по телефона, директен натиск“, разказва жена, пострадала от такива практики.
Адвокат Бенов отбелязва, че най-често проблемите идват от малки небанкови дружества, които не се контролират ефективно от Комисията за защита на потребителите (КЗП).
От своя страна, Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК), в която членуват по-големите фирми за бързи кредити, уверява, че техните членове работят по ясни правила и етични кодекси, като не допускат натиск върху потребителите.
Предстоят нови правила и за бързите кредити
Министърът на правосъдието Георги Георгиев съобщи, че се подготвя отделен закон, който ще регулира дейността на фирмите за бързи кредити. България е длъжна да приеме новите правила до края на годината в съответствие с европейска директива.
Контрол върху дейността на колекторите вече ще упражняват БНБ и КЗП, като Комисията ще има право и да отнема лицензи при установени нарушения.