Разбира се! Ето преразказан и пренаписан текст в по-гладък, стегнат и ангажиращ стил, без да се губи съдържанието и драматизма:
Брюксел на ръба: гангстерски престрелки, политически хаос и фискален срив
Смъртоносни престрелки в самия център на Брюксел – столицата на Европейския съюз – разкриват дълбоката криза, която разяжда града отвътре. Насилие, фалити и парализирана политическа система превръщат Брюксел от символ на обединена Европа в пример за разпад, предупреждава изданието Politico.
Само за шест седмици през тази година са регистрирани 11 престрелки. Двама души са убити, а четирима – ранени. Това, което до скоро би изглеждало немислимо, днес е новото нормално. Градът буквално се разпада – а политическата воля да се справи с кризата липсва.
Белгийската политическа система е сложна и фрагментирана. Тя разчита на множество управленски нива, които често влизат в конфликт помежду си. Когато работи – всичко е наред. Когато не – настъпва блокаж. А Брюксел е едно от най-парализираните места в цялата страна.
Девет месеца след последните местни избори, градът все още няма стабилно правителство. Политиците спорят, коалициите се разпадат, а реални решения – липсват. Това блокира не само борбата с престъпността, но и важни проекти като изграждането на социални жилища, инфраструктура и услуги.
В същото време, обществените средства пресъхват. Субсидии за културни проекти, НПО-та и социални програми са замразени. Бюджетната несигурност удря полицията, общините и социалните центрове. Публичният дълг на столицата надхвърля 14 милиарда евро, а според изчисленията на вестник Bruzz, той нараства с по 4 милиона евро на ден.
„Става дума за самото оцеляване на Брюксел като град“, казва местният политик Кристоф Де Бьокелер. Той описва политическата сцена като детска градина: лични симпатии и антипатии блокират реалния диалог и решения.
А зад всичко стои тежестта на прекалено усложнената структура на белгийската държава. Брюксел е отделен регион – заедно с Валония и Фландрия – но с множество припокриващи се отговорности и разнородни интереси. Резултатът: хаос, дългове и дезинтеграция.
Според политолога Дейв Синарде, столичният регион вече се възприема като бреме за останалата част от страната – с неустойчиви финанси и неспособност за самоуправление.
